23 jun 2007, 22:20

Ние...

  Poesía
989 0 3
 

Когато сама

Остана в нощта

Безумна тъга

Изпива деня

Сърцето ранено

Бие сломено

Страда във мене

На теб подчинено

Душата ми - твоя

Крещи във пороя

Изгаря във зноя

Във болката моя

И плачат очите

И страдат сълзите

Като огън в горите

Се палят мечтите

И твоя оставам

Аз днес се предавам

На теб се отдавам

И теб притежавам

Нима късно е ВЕЧЕ

Гордостта ти обрече

Ревността ми ни пречи

Да вървим надалече

Любим мой и различен

Завинаги заедно така те обичам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...