14 апр. 2009 г., 07:25

"Ние" не съществуваме

695 0 0

(дует с Ангелско Лице)

 

Може би, защото не струвам,
аз все като слепец те търся -
малко парче утеха и целувка,
която с устни да обгърна...

Момента, в който си тръгна
този миг моят свят обърна.
Защо си мислиш, че ще ти простя?
Това е, отдавна свърши любовта.

Мисля, че за тъгата има време,
да дойде и да се гаври с мен.
Защото ако няма какво да вземе,
ще мога да продължа все напред.

От мене взе достатъчно.
Да, същата - тъгата.
Очите ми за тебе празни,
гледат само в тишината.

Ние не съществуваме поотделно,
но май само в сънищата ни има.
И все пак ще е закономерно,
ако ми липсва моята любима...

Не искам да ти липсвам,
не искам да съм вече с теб.
Не можеш да ме върнеш
към твоя свят и твоя ред.

И ако времето отново ни улучи,
как ще ме поглеждаш вече ти?
Защото това между нас се случи,
за да можем да си отмъстим...

За отмъщение ти не ми остави
сили. Всичко ти преди ми взе.
Душата и сърцето ми изтръгна,
май е време този ад да спре.

И "Сбогом" ще звучи за последно,
да се отдалечим от общата посока.
Може би, това е правилно и редно,
когато любовта окаже се жестока?

Последно "Сбогом" в очите ли ти ми взе?!
Вземи си ги и лъжите, и сълзите,
моите мечти не ги сънувай, така е по-добре.
Прибрах дълбоко и на топло мечтите.

Поемам, без друго да го мисля,
явно съдбата ни сложи края тук.
Понякога, дори без да искаме,
тя решава да ни събере със друг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...