(дует с Ангелско Лице)

Може би, защото не струвам,
аз все като слепец те търся -
малко парче утеха и целувка,
която с устни да обгърна...

Момента, в който си тръгна
този миг моят свят обърна.
Защо си мислиш, че ще ти простя?
Това е, отдавна свърши любовта.

Мисля, че за тъгата има време,
да дойде и да се гаври с мен.
Защото ако няма какво да вземе,
ще мога да продължа все напред.

От мене взе достатъчно.
Да, същата - тъгата.
Очите ми за тебе празни,
гледат само в тишината.

Ние не съществуваме поотделно,
но май само в сънищата ни има.
И все пак ще е закономерно,
ако ми липсва моята любима...

Не искам да ти липсвам,
не искам да съм вече с теб.
Не можеш да ме върнеш
към твоя свят и твоя ред.

И ако времето отново ни улучи,
как ще ме поглеждаш вече ти?
Защото това между нас се случи,
за да можем да си отмъстим...

За отмъщение ти не ми остави
сили. Всичко ти преди ми взе.
Душата и сърцето ми изтръгна,
май е време този ад да спре.

И "Сбогом" ще звучи за последно,
да се отдалечим от общата посока.
Може би, това е правилно и редно,
когато любовта окаже се жестока?

Последно "Сбогом" в очите ли ти ми взе?!
Вземи си ги и лъжите, и сълзите,
моите мечти не ги сънувай, така е по-добре.
Прибрах дълбоко и на топло мечтите.

Поемам, без друго да го мисля,
явно съдбата ни сложи края тук.
Понякога, дори без да искаме,
тя решава да ни събере със друг...