Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла...
... Усещаме все още топлината
от ласките на нежности последни,
а вътрешно изгаряме с вината,
че ни богати станахме, ни бедни
с ограбените делници и празници
от тия, дето винаги остават,
за да не бъдат къщите ни празни ...