jollyroger (Коста Качев)
1543 16
27 ene 2015, 10:31

Ние от заминаващият кораб... 

  Poesía » Otra
441 0 4

Ние от заминаващият кораб...

 

Във утрото сънливи и намръщени,

и Слънцето преди да е изгряло,

отплаваме към дългото завръщане,

а то започва винаги с раздяла...

 

... Усещаме все още топлината

от ласките на нежности последни,

а вътрешно изгаряме с вината,

че ни богати станахме, ни бедни

 

с ограбените делници и празници

от тия, дето винаги остават,

за да не бъдат къщите ни празни

и смисъл на Завръщането дават...

 

... Но случват се и нощи пълнолунни,

когато да се спи от страст не може

и светъл вятър дърпа нежни струни,

а самотата като болка гложди...

 

Щом птиците по двойки се събират

и екнат властно техните призивни,

жените ни унили се прибират

и току-виж, че някоя ще кривне,

 

но как да хвърлиш камък срещу нея,

когато вишните цъфтят за чудо,

пък тя (във старото палто): на кея

с вълните си говори като луда!...

 

...А тъй като Животът си минава

и вятърът все гоним из моретата-

жените ни самотни остаряват,

ако не кривнат, без да щат те, клетите!...

 

Коста Качев,

Атлантика

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ееее не - заслужава камъни..., не кръшка тази жена, която цени не само своето достойнство, но и достойнството на съпруг и семейство - съвсем не бива да се твърди, че единствено жените които обичат прекалено силно съпруга си не изневеряват..., ако жената вярва, че е нещастна заради брака си, толкова повече вреди на щастието си, подкопавайки основите на този брак с изневяра..., и най-важното, където мъжът е "хванат" в изневяра, е много по-вероятно да бъде спасен брака, отколкото брака, при които "клетата" е "хваната" в изневяра.
  • Далечното пътуване, раздялата и болката в самотните души -туй не
    всеки може да го разбере,но ти прекрасно ни го представяш!
    Поздрав за творбата ти и за талантливия и автор! Лек ден!
  • Тежко е сбогуването... Но когато пътят е призвание, неизбежно трябва да го следваме...
    Поздрави!
  • На вишни този стих ухае,
    а камъните - колко тайни знаят...
Propuestas
: ??:??