Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла...
... Усещаме все още топлината
от ласките на нежности последни,
а вътрешно изгаряме с вината,
че ни богати станахме, ни бедни
с ограбените делници и празници
от тия, дето винаги остават,
за да не бъдат къщите ни празни ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up