Ние от заминаващият кораб...
Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла...
... Усещаме все още топлината
от ласките на нежности последни,
а вътрешно изгаряме с вината,
че ни богати станахме, ни бедни
с ограбените делници и празници
от тия, дето винаги остават,
за да не бъдат къщите ни празни
и смисъл на Завръщането дават...
... Но случват се и нощи пълнолунни,
когато да се спи от страст не може
и светъл вятър дърпа нежни струни,
а самотата като болка гложди...
Щом птиците по двойки се събират
и екнат властно техните призивни,
жените ни унили се прибират
и току-виж, че някоя ще кривне,
но как да хвърлиш камък срещу нея,
когато вишните цъфтят за чудо,
пък тя (във старото палто): на кея
с вълните си говори като луда!...
...А тъй като Животът си минава
и вятърът все гоним из моретата-
жените ни самотни остаряват,
ако не кривнат, без да щат те, клетите!...
Коста Качев,
Атлантика
© Коста Качев All rights reserved.
