Ние от заминаващият кораб...
Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла...
... Усещаме все още топлината
от ласките на нежности последни,
а вътрешно изгаряме с вината,
че ни богати станахме, ни бедни
с ограбените делници и празници
от тия, дето винаги остават,
за да не бъдат къщите ни празни
и смисъл на Завръщането дават...
... Но случват се и нощи пълнолунни,
когато да се спи от страст не може
и светъл вятър дърпа нежни струни,
а самотата като болка гложди...
Щом птиците по двойки се събират
и екнат властно техните призивни,
жените ни унили се прибират
и току-виж, че някоя ще кривне,
но как да хвърлиш камък срещу нея,
когато вишните цъфтят за чудо,
пък тя (във старото палто): на кея
с вълните си говори като луда!...
...А тъй като Животът си минава
и вятърът все гоним из моретата-
жените ни самотни остаряват,
ако не кривнат, без да щат те, клетите!...
Коста Качев,
Атлантика
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
