Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света –
съдбата съзерцание очаква.
А ние сме наивните деца,
оставени във локвата си кална.
Е, кой е обещавал да е лесно,
в животите ни пълни със катран?
В какво да вярвам, щом с една гротеска
приключва се житейския ни план!