Никога не казвай „никога”
Самонадеяна ли съм? Не знам...
Отричах с ярост мъдростта човешка.
От забрани вдигнах тъмен храм
и вярвах, че животът вън е грешка.
Торнадо връхлетя и храма ми събори.
Усмивка - слънчев лъч ме заслепи.
Когато колебливо очите си отворих,
видях света примамливо красив.
Дали от руините нов храм ще направя?
Не знам! Не ме вълнува тука и сега...
Но мисля, че едва ли вече ще забравя: ...