Jan 22, 2012, 9:42 PM

Никога не казвай "никога"

  Poetry » Other
1.2K 0 9

   Никога не казвай „никога”

 Самонадеяна ли съм?  Не  знам...
 Отричах с ярост мъдростта човешка.
 От забрани вдигнах тъмен храм
 и вярвах, че животът вън  е  грешка.

 Торнадо връхлетя и храма ми събори.
 Усмивка - слънчев лъч ме заслепи.
 Когато колебливо очите си отворих,
 видях света примамливо красив.

 Дали от руините нов храм ще направя?
 Не  знам! Не ме вълнува тука и сега...
 Но мисля, че едва ли вече ще  забравя:
 "Не казвай "никога"! Дори и на шега...                                                                                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...