9 апр. 2012 г., 12:17

Никога повече

966 0 4

Не заслужаваш абсолютно нищо,

мое мило неблагодарно същество!
За мен важно бе всяко малко нещо,
а ти се смяташе за божество...
Не мога и не искам твоите висини
да стигна; аз лично мои низини,
но сама - без твоя помощ, искам.
Сама да бъда повече ми приляга,
спрях себе си до теб да притискам.
Очи затварям и отдръпвам се веднага.
Не те искам вече. Не и такъв,
какъвто чак сега разбрах,
че можеш да бъдеш - лъжлив
облик; спомени на прах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...