9 апр. 2012 г., 12:17

Никога повече

961 0 4

Не заслужаваш абсолютно нищо,

мое мило неблагодарно същество!
За мен важно бе всяко малко нещо,
а ти се смяташе за божество...
Не мога и не искам твоите висини
да стигна; аз лично мои низини,
но сама - без твоя помощ, искам.
Сама да бъда повече ми приляга,
спрях себе си до теб да притискам.
Очи затварям и отдръпвам се веднага.
Не те искам вече. Не и такъв,
какъвто чак сега разбрах,
че можеш да бъдеш - лъжлив
облик; спомени на прах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...