9 апр. 2012 г., 12:17

Никога повече

962 0 4

Не заслужаваш абсолютно нищо,

мое мило неблагодарно същество!
За мен важно бе всяко малко нещо,
а ти се смяташе за божество...
Не мога и не искам твоите висини
да стигна; аз лично мои низини,
но сама - без твоя помощ, искам.
Сама да бъда повече ми приляга,
спрях себе си до теб да притискам.
Очи затварям и отдръпвам се веднага.
Не те искам вече. Не и такъв,
какъвто чак сега разбрах,
че можеш да бъдеш - лъжлив
облик; спомени на прах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...