13 дек. 2018 г., 09:16

Никой не ми каза

1.6K 2 3

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

Трябваше сама да разбера

и да се науча. 

Родителите просто ми казваха,

за да сполуча трябва да уча.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

Че животът е гаден

и жесток.

Че аз ще страдам

и сълзи ще лея в поток.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди. 

Че срещу всички стоя сама

и моят спътник в живота

е неизменната тъга.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

А трябваше сама да разбера

и да се науча...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолина Гергова Все права защищены

Моля за градивна критика и вашите искрени мнения. А вие как разбирате живота?

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми оригиналността и непринудеността на стихотворението! Поздравявам те, Виолина!
  • Благодаря за добрите думи, LiaNik (Илияна К.)
  • Градивна критика от мен, няма как да получиш, но пък ето какво ти написах в отговор на въпроса ти:
    Животът може да е трън в петата,
    и шип в сърцето,или кучето раздиращо душата.
    И песъчинки ветровете ежедневни да раздухват,
    очите ти човешки от сълзите да подпухват…
    Но в него има красота, и цвят и чувство!
    А иначе защо ще крачим още тук?
    И трябва малко - жест и дума, човешка топлина,
    предмет с картина спомен
    или подарък – стоплена приятелска ръка…
    Тогава, покрай трънчето израства храст,
    а шипът в роза разцъфтява,
    А кучето и уличен и разбеснял се пес,
    Отново за любимец на душата става.
    Бъди все така жадна за знания и естествена в стремежа си да се развиваш!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...