13.12.2018 г., 9:16

Никой не ми каза

1.6K 2 3

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

Трябваше сама да разбера

и да се науча. 

Родителите просто ми казваха,

за да сполуча трябва да уча.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

Че животът е гаден

и жесток.

Че аз ще страдам

и сълзи ще лея в поток.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди. 

Че срещу всички стоя сама

и моят спътник в живота

е неизменната тъга.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

А трябваше сама да разбера

и да се науча...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолина Гергова Всички права запазени

Моля за градивна критика и вашите искрени мнения. А вие как разбирате живота?

Коментари

Коментари

  • Харесва ми оригиналността и непринудеността на стихотворението! Поздравявам те, Виолина!
  • Благодаря за добрите думи, LiaNik (Илияна К.)
  • Градивна критика от мен, няма как да получиш, но пък ето какво ти написах в отговор на въпроса ти:
    Животът може да е трън в петата,
    и шип в сърцето,или кучето раздиращо душата.
    И песъчинки ветровете ежедневни да раздухват,
    очите ти човешки от сълзите да подпухват…
    Но в него има красота, и цвят и чувство!
    А иначе защо ще крачим още тук?
    И трябва малко - жест и дума, човешка топлина,
    предмет с картина спомен
    или подарък – стоплена приятелска ръка…
    Тогава, покрай трънчето израства храст,
    а шипът в роза разцъфтява,
    А кучето и уличен и разбеснял се пес,
    Отново за любимец на душата става.
    Бъди все така жадна за знания и естествена в стремежа си да се развиваш!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...