13.12.2018 г., 9:16

Никой не ми каза

1.6K 2 3

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

Трябваше сама да разбера

и да се науча. 

Родителите просто ми казваха,

за да сполуча трябва да уча.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

Че животът е гаден

и жесток.

Че аз ще страдам

и сълзи ще лея в поток.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди. 

Че срещу всички стоя сама

и моят спътник в живота

е неизменната тъга.

 

Никой не ми каза

и не ме предупреди.

А трябваше сама да разбера

и да се науча...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолина Гергова Всички права запазени

Моля за градивна критика и вашите искрени мнения. А вие как разбирате живота?

Коментари

Коментари

  • Харесва ми оригиналността и непринудеността на стихотворението! Поздравявам те, Виолина!
  • Благодаря за добрите думи, LiaNik (Илияна К.)
  • Градивна критика от мен, няма как да получиш, но пък ето какво ти написах в отговор на въпроса ти:
    Животът може да е трън в петата,
    и шип в сърцето,или кучето раздиращо душата.
    И песъчинки ветровете ежедневни да раздухват,
    очите ти човешки от сълзите да подпухват…
    Но в него има красота, и цвят и чувство!
    А иначе защо ще крачим още тук?
    И трябва малко - жест и дума, човешка топлина,
    предмет с картина спомен
    или подарък – стоплена приятелска ръка…
    Тогава, покрай трънчето израства храст,
    а шипът в роза разцъфтява,
    А кучето и уличен и разбеснял се пес,
    Отново за любимец на душата става.
    Бъди все така жадна за знания и естествена в стремежа си да се развиваш!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...