Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите-
от състрадание.
Хилядолетия на отчаяние.
Хванати в мрежите на глупави създания.
За какво да ги съжаляваме.
Всекиму според мярата,
всекиму според вярата.
© Сатин Роксан Все права защищены