Нима
Нима животът е мечта красива -
тиара, свила блян в косите ти?
Нима очите ти на самодива
ще омагьосват с порив дните ми?
Нима на устните ти галещи
откривам сгушената вечер?
Нима страниците ти парещи
ме водят към частица вечност?
Нима съм диво онемял
и дързък, чак до полудяване,
и с плам по тебе съм изгрял
във миг на нежно окриляване...
Нима гориш до мен, непитаща,
ухаеща на красота,
и стене радостта, връхлитаща
изящната ти голота...?
Нима си истинска, или сънувам?
... Разбрах - за тебе съществувам!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
Думите ти ме правят щастлив
