25 июл. 2009 г., 12:04

Нима не исках

741 0 1

Нима не исках... мили думи

с  ръцете си да пиша по голото тяло?

Нима не исках... с нежни целувки

да докосна сърцето ти цяло?

Нима не исках... с пламък в очите

да обхвана душата ти бяла?

Нима не исках... със сълзите си

да върна вярата в дните ни?

Нима не исках... с гласа си

да покрия лицето ти снежно?

Нима не исках... като вятъра

да галя косите ти слънчеви?

Нима не исках...  лицето си бледо

в топлите ти длани аз да поставя?

Нима не исках... до теб да заспивам?

Нима не иска...  с любов да те имам?

Нима не исках...

А толкова много исках...

Да изживея мечтите си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...