Нима по-малко те обичам?
Простих ти
всяка твоя грешка...
Нали такава съм,
от извора прощавам...
Забравих думите,
които ме раниха.
Нали такава съм,
обичам да забравям...
Отиде си
и завеща ми само тъгата,
и спомените неспирно да болят.
Прорязващо откъсна се от мен
и сякаш времето забави своя ритъм,
сякаш отдавна бил си...
И какво от това, че не си до мен,
нима по-малко те обичам?
всяка твоя грешка...
Нали такава съм,
от извора прощавам...
Забравих думите,
които ме раниха.
Нали такава съм,
обичам да забравям...
Отиде си
и завеща ми само тъгата,
и спомените неспирно да болят.
Прорязващо откъсна се от мен
и сякаш времето забави своя ритъм,
сякаш отдавна бил си...
И какво от това, че не си до мен,
нима по-малко те обичам?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Славова Все права защищены
