16 янв. 2006 г., 00:56  

Нима си мислиш

1.6K 0 6

Нима си мислиш, че ще можеш,
дори обиден или огорчен,
за чувства истински да се затвориш,
да накажеш себе си и мен.

Нима си мислиш, че е просто -
решиш ли само - начаса
отиваш си, а непокорна,
губя аз - и теб, и любовта.

Не! Не можеш и не ти се получава 
да се правиш на студен!
Аз твоето сърце познавам
не можеш да излъжеш мен!!!

Крещи в очите ти душа,
от болката са потъмнели,
за мен копнееща е, знам - лъжа
изричаш с устни побелели.

Сърдито ме поглеждаш на раздяла,
в усилието - да не промълвиш
името ми - нежно, до премала,
от изкушение - да ми простиш.

От очите ти любов напира
и сдържани сълзи - не плачеш.
Ръцете ти за мен умират -
от жажда да ме имаш в здрача.

Знам, чувстваш се сега обиден,
но послушай моето сърце,
днес волята ти е безсилна -
тя, любовта ми, ще те спре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Патрисия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за мнението Ви, Фредерик! И за това, че забелязахте градацията ми - не, не е случайна!
  • Изказът е много красив и ми допада, стихотворението е наистина силно, изчетох го няколко пъти, но не мисля, че трябва да се преработва нещо. Дори понякога да се усеща промяна на ритъма (аз не съм усетил) това разкрива някоя особена мисъл на автора. Но ми направи впечатление и позитивната градация от строфа към строфа, не знам дали е умишлено или така се е получило случайно, но е наистина ефективно.
  • Благодаря на всички. Прави сте, ще го променя.
  • Стихото е хубаво!И аз като Валя,мисля че може да се преработи още малко.Поздравления!
  • и аз мисля така .. иначе браво

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...