23 сент. 2025 г., 07:13

Нима сте прокопсали

Поэзия

311 1 4

Не искам домашни, не искам уроци!
Не съм чат GPT. Не съм и робот.
Не искам да ходя на скучни кръжоци!
Влече ме самият живот.

Пълно е с хора окичени с грижи,
но искам да бъда сред тях.
Живот е, когато нещо се движи,
а с всички уроци се спрях.

Не ща да заспивам над сухи причини,
които съм длъжен да знам.
Детството като секунда ще мине.
Днес моето място е там.

Искам да бягам, да ритам, да скачам,
да правя вълшебства от кал...
Не ща да решавам неясни задачи,
да мъкна книги в чувал...

Спомнете си- колко било е противно,
когато били сте деца.
Къде е, кажете, сега перспективата
от тия ненужни неща?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valiordanov (Валентин Йорданов)

Към 織工夢の (Акеми Йошида). Благодаря за поясненията, но това е литературно произведение което не е задължително да считаме като позиция. Това е представа за някаква гледна точка. След като фантастите пишат за неща нереални, защо в поезията да не може да се пише от някаква позиция която може би съществува в нечии глави? Благодаря все пак за времето отделено към това стихотворение. Понякога зад свежата усмивка се крие нещо много по-сериозно....

2025-09-24T13:23:29+03:00
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)

Не трябва да забравяме детето в себе си!

2025-09-23T14:18:19+03:00
織工夢の (Акеми Йошида)

Амиии... някои от нас са прокопсали. Лично аз съм с четири висши образования от престижни университети,обиколила съм над 70 държави и владея една камара езици, включително японски и арабски а те хич не са от лесните. Излиза че все пак има полза от ненужните неща. Реално погледнато от всичките ми някогашни съученици едва десетина човека успяха в живота и то точно най- ученолюбивите. Тия дето предпочитаха да ритат и да игрят в калта си останаха в нея и като възрастни. Поздрави от един книжен плъх.

2025-09-23T12:21:29+03:00
Kors (Vaska)

Звездички от мен!

2025-09-23T11:48:41+03:00