Нима сте прокопсали
Не искам домашни, не искам уроци!
Не съм чат GPT. Не съм и робот.
Не искам да ходя на скучни кръжоци!
Влече ме самият живот.
Пълно е с хора окичени с грижи,
но искам да бъда сред тях.
Живот е, когато нещо се движи,
а с всички уроци се спрях.
Не ща да заспивам над сухи причини,
които съм длъжен да знам.
Детството като секунда ще мине.
Днес моето място е там.
Искам да бягам, да ритам, да скачам,
да правя вълшебства от кал...
Не ща да решавам неясни задачи,
да мъкна книги в чувал...
Спомнете си- колко било е противно,
когато били сте деца.
Къде е, кажете, сега перспективата
от тия ненужни неща?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
