Нима за любовта е отредено време?

Нима за любовта е отредено време?

Тя в звездопадна нощ връхлита шеметно

и бурен танц извива с младостта игрива,

и сълзи тайно рони - бисерни,

а после в звънък смях залива се.

Запалва тя в душите силен огън -

изпепеляващ греховете, страстите...

После на везните свои мери строго:

кое сърце обичало е повече,

кое в безсънна нощ e страдало - нещастно.

Но ето, че изчезва най-внезапно
и ние лутаме се (слепци същи)

безрадостно във сивотата на годините...

Къде избяга любовта, могъщата?

Кой е часът на нейното тържествено завръщане?

Изгрява тя като сияние - прекрасна,

прегърнала е снопи тежки с златно жито,

което щедро идва да разсипе в скута ни,

та да повярваме, че сбъдват се мечтите.

Настъпи ли в сняг, студ и преспи зимата -

да ни запази от вихрушки снежни,

ще ни загърне в топлата си дреха с нежност
и двете половинки на душите влюбени ще слее
в душа една - безсмъртна и... завинаги!

Не, за любовта не съществува времето!

9 март 2011 г.

Свързани произведения

mili_bg (Милена Христова)

2011-09-28T23:21:40+03:00

Тя има своето си време!На зараждане и израстване!Харесах!
feia (Вилдан Сефер)

2011-09-26T19:03:10+03:00

Харесах, Хриси!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-09-26T14:21:21+03:00

Страхотно!....
За любовта не съществува времето, тя ни връхлита шеметно.