Нима за любовта е отредено време?
Нима за любовта е отредено време?
Нима за любовта е отредено време?
Тя в звездопадна нощ връхлита шеметно
и бурен танц извива с младостта игрива,
и сълзи тайно рони - бисерни,
а после в звънък смях залива се.
Запалва тя в душите силен огън -
изпепеляващ греховете, страстите...
После на везните свои мери строго:
кое сърце обичало е повече,
кое в безсънна нощ e страдало - нещастно.
Но ето, че изчезва най-внезапно
и ние лутаме се (слепци същи)
безрадостно във сивотата на годините...
Къде избяга любовта, могъщата?
Кой е часът на нейното тържествено завръщане?
Изгрява тя като сияние - прекрасна,
прегърнала е снопи тежки с златно жито,
което щедро идва да разсипе в скута ни,
та да повярваме, че сбъдват се мечтите.
Настъпи ли в сняг, студ и преспи зимата -
да ни запази от вихрушки снежни,
ще ни загърне в топлата си дреха с нежност
и двете половинки на душите влюбени ще слее
в душа една - безсмъртна и... завинаги!
Не, за любовта не съществува времето!
9 март 2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хрис Всички права запазени
