23 окт. 2010 г., 00:17

Нирвана

1.3K 1 4

                 Нирвана

 

 

Намерих начин да се радвам на живота си без теб...

Очи затварях и лъчите слънчеви

пропусках в себе си през спуснатите си клепачи...

Долавях аромата на божурите

и детски смях,  дошъл при мен със вятъра...

Разливаше се в тялото ми топлината,

която ми даряваше земята.

Разтварях се до сетния си атом,

а после се превръщах в слънчев лъч

и се завръщах у дома си...

 

Щастлива,

          обновена,

                       преродена...

 

Готова в тебе да се  влюбя пак! Завинаги...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...