23.10.2010 г., 0:17

Нирвана

1.3K 1 4

                 Нирвана

 

 

Намерих начин да се радвам на живота си без теб...

Очи затварях и лъчите слънчеви

пропусках в себе си през спуснатите си клепачи...

Долавях аромата на божурите

и детски смях,  дошъл при мен със вятъра...

Разливаше се в тялото ми топлината,

която ми даряваше земята.

Разтварях се до сетния си атом,

а после се превръщах в слънчев лъч

и се завръщах у дома си...

 

Щастлива,

          обновена,

                       преродена...

 

Готова в тебе да се  влюбя пак! Завинаги...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...