Нирвана
Намерих начин да се радвам на живота си без теб...
Очи затварях и лъчите слънчеви
пропусках в себе си през спуснатите си клепачи...
Долавях аромата на божурите
и детски смях, дошъл при мен със вятъра...
Разливаше се в тялото ми топлината,
която ми даряваше земята.
Разтварях се до сетния си атом,
а после се превръщах в слънчев лъч
и се завръщах у дома си...
Щастлива,
обновена,
преродена...
Готова в тебе да се влюбя пак! Завинаги...
© Мария Маринова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
