Нирвана
Намерих начин да се радвам на живота си без теб...
Очи затварях и лъчите слънчеви
пропусках в себе си през спуснатите си клепачи...
Долавях аромата на божурите
и детски смях, дошъл при мен със вятъра...
Разливаше се в тялото ми топлината,
която ми даряваше земята.
Разтварях се до сетния си атом,
а после се превръщах в слънчев лъч
и се завръщах у дома си...
Щастлива,
обновена,
преродена...
Готова в тебе да се влюбя пак! Завинаги...
© Мария Маринова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
