13 дек. 2007 г., 14:09

Нирвана

974 1 13
         Нирвана

Скалисти планини...
Назъбени стърчат.
от тях печал навява.
Пясък... варовик.
Скали червеникавосиви,
самотни и голи.
Размити сипеи...
Сухо... ни стръкче.

Душно...Ни капка вода.
И мрачни, зли лица,
се взират и зоват... И молят...
Пътят води в Нирвана...

Но... хей, на върха
виждам нещо...
Подобно на пламък -
цвете голямо...
Свежи цветчета разтвори.
Пробило камъка...

Усещам пламналата жажда,
да ида там -
през пясък и скали.
Да впия поглед...
В тайнствената бездна.
И да събудя... ехото...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...