13.12.2007 г., 14:09 ч.

Нирвана 

  Поезия » Философска
704 1 13
         Нирвана

Скалисти планини...
Назъбени стърчат.
от тях печал навява.
Пясък... варовик.
Скали червеникавосиви,
самотни и голи.
Размити сипеи...
Сухо... ни стръкче.

Душно...Ни капка вода.
И мрачни, зли лица,
се взират и зоват... И молят...
Пътят води в Нирвана...

Но... хей, на върха
виждам нещо...
Подобно на пламък -
цвете голямо...
Свежи цветчета разтвори.
Пробило камъка...

Усещам пламналата жажда,
да ида там -
през пясък и скали.
Да впия поглед...
В тайнствената бездна.
И да събудя... ехото...

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??