Нирвана
Скалисти планини...
Назъбени стърчат.
от тях печал навява.
Пясък... варовик.
Скали червеникавосиви,
самотни и голи.
Размити сипеи...
Сухо... ни стръкче.
Душно...Ни капка вода.
И мрачни, зли лица,
се взират и зоват... И молят...
Пътят води в Нирвана...
Но... хей, на върха
виждам нещо...
Подобно на пламък -
цвете голямо...
Свежи цветчета разтвори.
Пробило камъка...
Усещам пламналата жажда,
да ида там -
през пясък и скали.
Да впия поглед...
В тайнствената бездна.
И да събудя... ехото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени