Нишка
Разплитаме нишка...
Друга сърцето оплита.
И всяко възелче сякаш е праг,
от който тръгват нови надежди
и дълго се молим за тях.
Нова звезда потъва във мрака.
Живецът от въглен по устни гори.
Погледът блъска се, заключена птица.
Нощ ураганна по сипей гърми.
Търсим се плахо във чуждите стъпки.
За погубени нощи дирим вина.
Проклинаме думите, толкова дръзки.
Заспиваме свити, приели гнева.
Искам цвете очите да радва.
Гоня тъгата на самотна звезда.
Почакай ме... И аз ще дочакам
от жило на роза да пламне кръвта.
25.04.07г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
