vasisid (Василена Костова)
87 301
May 5, 2007, 3:54 PM  

Нишка 

  Poetry
716 0 5


Разплитаме нишка...
                    Друга сърцето оплита.
И всяко възелче сякаш е праг,
от който тръгват нови надежди
и дълго се молим за тях.

Нова звезда потъва във мрака.
Живецът от въглен по устни гори.
Погледът блъска се, заключена птица.
Нощ ураганна по сипей гърми.

 

Търсим се плахо във чуждите стъпки.
За погубени нощи дирим вина.
Проклинаме думите, толкова дръзки.
Заспиваме свити, приели гнева.

 

Искам цвете очите да радва.
Гоня тъгата на самотна звезда.
Почакай ме... И аз ще дочакам
от жило на роза да пламне кръвта.

 


25.04.07г

© Василена Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??