5 may 2007, 15:54  

Нишка 

  Poesía
769 0 5
Разплитаме нишка...
Друга сърцето оплита.
И всяко възелче сякаш е праг,
от който тръгват нови надежди
и дълго се молим за тях.
Нова звезда потъва във мрака.
Живецът от въглен по устни гори.
Погледът блъска се, заключена птица.
Нощ ураганна по сипей гърми.
Търсим се плахо във чуждите стъпки.
За погубени нощи дирим вина.
Проклинаме думите, толкова дръзки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??