vasisid (Василена Костова)
87 302
5 may 2007, 15:54  

Нишка 

  Poesía
754 0 5


Разплитаме нишка...
                    Друга сърцето оплита.
И всяко възелче сякаш е праг,
от който тръгват нови надежди
и дълго се молим за тях.

Нова звезда потъва във мрака.
Живецът от въглен по устни гори.
Погледът блъска се, заключена птица.
Нощ ураганна по сипей гърми.

 

Търсим се плахо във чуждите стъпки.
За погубени нощи дирим вина.
Проклинаме думите, толкова дръзки.
Заспиваме свити, приели гнева.

 

Искам цвете очите да радва.
Гоня тъгата на самотна звезда.
Почакай ме... И аз ще дочакам
от жило на роза да пламне кръвта.

 


25.04.07г

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??