Нищо не е перфектно, нищо не е наред,
крясъкът взе секна, блясъкът е блед.
Стоя в нищото и си представям, че съдържа всичко то,
към нищо се протягам и падам глупаво, и ставам,
и лягам, за да се събудя, без да има за какво.
Да давам нещо нямам, освен душа измислена,
като буря разрушава, преди и тя в нищо да е стихнала.
Нищо няма да остане, нищо не е имало,
нищото очаквам да ме грабне, затова, че ми е все едно!