Нищо не е перфектно, нищо не е наред,
крясъкът взе секна, блясъкът е блед.
Стоя в нищото и си представям, че съдържа всичко то,
към нищо се протягам и падам глупаво, и ставам,
и лягам, за да се събудя, без да има за какво.
Да давам нещо нямам, освен душа измислена,
като буря разрушава, преди и тя в нищо да е стихнала.
Нищо няма да остане, нищо не е имало,
нищото очаквам да ме грабне, затова, че ми е все едно!
© Тачо All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
