Нищо

от мене  повече не ще получиш.

За други даровете на съдбата

във сребърния съд на чистотата

денят приготвил вече е.

И теб те няма там.

Във време вчерашно остана.

Отворих тъмната врата,

оставих вчерашна тъга,

страхът оставих ти зад тъмната врата,

прекрачих в светлия си ден.

И забрави за мен.

В нощ една- и сам, и буден,

пирувай в ситата си самота.

Празнувай 

под гладното око на спомен.

И взех любовния си хляб,

вълшебствата си взех.

И стой си там. И стой си сам.

А после ще намериш

търкулната капачка от парфюм

и шала ми лилав от тебе подарен,

ще оживеят мъртвите ти думи,

но няма да ме има.

Да чувам няма

възкръсналите

нежни

тайни

думи-

не вярвам в тях.

А нося ги.

Белези от нож.

И стой си сам. И стой си там -

зад твоята врата,

в твойта самота.

Тихо. Полека.

Отивам си.

Съвсем.