Нищо
Нищо
от мене повече не ще получиш.
За други даровете на съдбата
във сребърния съд на чистотата
денят приготвил вече е.
И теб те няма там.
Във време вчерашно остана.
Отворих тъмната врата,
оставих вчерашна тъга,
страхът оставих ти зад тъмната врата,
прекрачих в светлия си ден.
И забрави за мен.
В нощ една- и сам, и буден,
пирувай в ситата си самота.
Празнувай
под гладното око на спомен.
И взех любовния си хляб,
вълшебствата си взех.
И стой си там. И стой си сам.
А после ще намериш
търкулната капачка от парфюм
и шала ми лилав от тебе подарен,
ще оживеят мъртвите ти думи,
но няма да ме има.
Да чувам няма
възкръсналите
нежни
тайни
думи-
не вярвам в тях.
А нося ги.
Белези от нож.
И стой си сам. И стой си там -
зад твоята врата,
в твойта самота.
Тихо. Полека.
Отивам си.
Съвсем.
© Мая Тинчева All rights reserved.
