10 мая 2008 г., 23:29

Нищо чудно

1.4K 0 2
Нищо чудно


Време странно бе навън… Ни тъмно, ни светло.
На детската площадка - деца безброй,
тичат и играят без да мислят за добро и зло.
Всяко иска просто да бъде то герой.

Минавам аз бавно покрай тях,
замислен за своята Любов.
Дали не я превърнах в грях
или просто денят ми бе суров.

Случайно поглед аз отправих
към две дечица, отделени от игрите,
и веднага своите мисли забравих -
гледката ми пред очите, не бе от добрите.

ТЕ! На земята бяха седнали.
Върху зелената трева – сякаш облак бял.
С очи слепи бяха те, но сърца отворени,
таз картина и художникът не я е виждал.

Спрях се до тях, на метър или два,
наострих уши и дочух речта на Чистото дете,
“ … а знаеш ли какво е да си сам?
От самотата да умреш!” – каза То през сълзи.

Вцепених се…
Светът не се въртеше вече.
Всичко около мен заглъхна,
само тъмни тонове на ядосан музикант
аз виждах.
Живот… нямаше.

Не помня колко време втренчен съм стоял,
но часовникът завъртя се два пъти за мен.
Тогаз другото дете, моя поглед то усети,
и сякаш от него се изплаши.

Освен уплаха и друга странност аз видях,
на ум си каза то може би:
“Какво ли гледа тоз човек, така вкочанено?”
- почувствах се излишен.

Обърнах се напред и продължих
по пътя да вървя замислен,
но за друга страст този път.
“Да се върна ли?” – попитах се.

В този миг на мисли преплетени,
на цифри размесени и думи разбъркани,
Любовта моя ми се обади – нямаше ни здравей, ни как си,
а просто нежно: “Обичам те” – изрече тя.

Усмивката ми появи се,
погледа си аз напреде вдигнах
и по-добър човек почувствах се -
веднага се обърнах.

Забързах се обратно,
сякаш грешката трябваше да поправя.

Достигайки до "тъмното" място,
още по-светли станаха моите очи.
Децата бяха прави едно до друго,
щастието четеше се в техните души.

От случилото се и дим нямаше дори,
дори белег бял от рана дълбока,
дори памукът мръсен от вечерта опушена,
... всичко това липсваше.


Единственото, което казах си, отминавайки беше:
"Деца! - нищо чудно, нали?" :)



p.s. По действителен случай! Нищо написано тук не е художествена измислица!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Юнаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Кирил! Много хубав стих! Сърдечен поздрав за поета и честит имен ден
  • !!! Харесах!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...