3 окт. 2009 г., 12:10

Нищо не знаеш...

660 0 1

Нищо не знаеш

и никой не знае какво е.

Опитваш да ме опознаеш,

но виждаш това, което не е.

 

Не мога да кажа с думи

това, което ми тежи.

Живея дни аз безумни,

изпълнени с фалш и лъжи.

 

Измамна обвивка изкарвам на показ,

а отдолу, под нея, сърцето крещи:

Защо съм сама? Любов ми е нужна...

И тази болка... Защо ме боли?!

 

Нищо не знаеш...

Едва ли би ме разбрал.

Дори да опитваш, не ще да узнаеш

какво е това - да си сам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...