JustaLittleKid (Или Дадарова)
2 256

3 окт. 2009 г., 12:10

Нищо не знаеш...

Поэзия

655 0 1

Нищо не знаеш

и никой не знае какво е.

Опитваш да ме опознаеш,

но виждаш това, което не е.

Не мога да кажа с думи

това, което ми тежи.

Живея дни аз безумни,

изпълнени с фалш и лъжи.

Измамна обвивка изкарвам на показ,

а отдолу, под нея, сърцето крещи:

Защо съм сама? Любов ми е нужна...

И тази болка... Защо ме боли?!

Нищо не знаеш...

Едва ли би ме разбрал.

Дори да опитваш, не ще да узнаеш

какво е това - да си сам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0