14 нояб. 2023 г., 21:59

Нищото

382 0 0

 

То пълзи из града ни.
Всеки с него е свикнал.
То не може да спре,
ей така изведнъж.
Ако някого хване,
той в уплаха не вика,
даже сам го нахъсва
с командата: Дръж!

 

То расте със минути
и превръща се в чудо.
То отдавна е взело
властта във града.
Ветровете го брулят,
снегове го захлупват,
ала то е поело
да пороби света.

 

Въртележка с години
се върти без спирачка.
Уморени очите
със копнеж го следят.
Надеждата иска, 
то да загине...
Припознават му в името
нашият град...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...