Нищото

То пълзи из града ни.
Всеки с него е свикнал.
То не може да спре,
ей така изведнъж.
Ако някого хване,
той в уплаха не вика,
даже сам го нахъсва
с командата: Дръж!

То расте със минути
и превръща се в чудо.
То отдавна е взело
властта във града.
Ветровете го брулят,
снегове го захлупват,
ала то е поело
да пороби света.

Въртележка с години
се върти без спирачка.
Уморени очите
със копнеж го следят.
Надеждата иска, 
то да загине...
Припознават му в името
нашият град...