27 мая 2011 г., 19:47

Нискота 

  Поэзия » Философская
1021 0 10

С дувари се заграждат слабите.
Ранените, подтиснали духа.
Загърбили до болка страстите,
заровили във дупки любовта.

В стените каменни отправили
те погледа
, отчаяно смутен.

Крилете си отвън забравили,
полетът за тях е забранен.

На сянка скрити в безлюбовия,
проклинат неподвластната съдба.
Отчаяни, все сипят сквернословия,
че няма Бог, че всичко е лъжа,
че Вярата е за... наивници,
любовите...  за лигави сърца,
усмивките – сладникави сватовници,
цъфтят във   розовите очила...

В дуварите зазидали мечтите,
забравили и що е светлина,
призрачно те хранят си душите,
от хората във полет.
Нискота.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??