Нискота
С дувари се заграждат слабите.
Ранените, подтиснали духа.
Загърбили до болка страстите,
заровили във дупки любовта.
В стените каменни отправили
те погледа, отчаяно смутен.
Крилете си отвън забравили,
полетът за тях е забранен.
На сянка скрити в безлюбовия,
проклинат неподвластната съдба.
Отчаяни, все сипят сквернословия,
че няма Бог, че всичко е лъжа,
че Вярата е за... наивници,
любовите... за лигави сърца,
усмивките – сладникави сватовници,
цъфтят във розовите очила...
В дуварите зазидали мечтите,
забравили и що е светлина,
призрачно те хранят си душите,
от хората във полет.
Нискота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
