10 июн. 2010 г., 13:30  

Нивалинено...

1.4K 0 17

 На vesi-lina

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=152736

 

 ... Иде ми да си изгриза ушите

 

 

 

24-01-2009г.

 

Еееееех, доня Валочес,

само ушите ли?

Че започни и със ноктите,

и не само мъртвата тъкан,

а до кръв,

до живеца на мислите...

След шамара...

обърни и другата буза,

времето обърни (безпосочното).

Вземи му поостарялата риза,

разпори му яката

и приший му я -

като нова – наопаки...

Те, годините са само шарки по нея

поизбледнели,

леко оръфани.

(Нищо, че стягат душата през шията,

но пък

ни връщат в калъфа ù!...)

А в градината, доня Валочес,

в оная калната, тинена,

(разбирам защо я обичаш)

все така си цъфтят (нивалинено)

блатни кокичета

и все примамват

не само новородените щъркели,

но и лястовиците -

белите,

дето не кацат по жиците,

а в междуредията на невроните...

... И само на оня, опашатия

(на вересия живял),

дето са му бездетни надеждите,

му отмерват финала еоните...

И в пъзелите им

се подрежда безвремие,

(безвремие до безконечност)

от онзи, най-светия допир...

 

А ти ги подреждай с търпение,

доня Валочес,

и не си пращай душата... на доктор!

 

 

п.п.

И ако някой ден

пак тръгнеше на север

да преброиш стъпките си

по онази Виа Понтика стара

в търсене на слепеца Тирезий,

не забравяй да целунеш тюлена-монах

(ако все още е жив)

и да пийнеш една скоросмъртница

с онзи Асклепий,

който събира разпилени души

 

и дето все още няма лек срещу твоя Ашвак!...

 

10.06.2010 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...