10 июн. 2010 г., 13:30  

Нивалинено...

1.4K 0 17

 На vesi-lina

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=152736

 

 ... Иде ми да си изгриза ушите

 

 

 

24-01-2009г.

 

Еееееех, доня Валочес,

само ушите ли?

Че започни и със ноктите,

и не само мъртвата тъкан,

а до кръв,

до живеца на мислите...

След шамара...

обърни и другата буза,

времето обърни (безпосочното).

Вземи му поостарялата риза,

разпори му яката

и приший му я -

като нова – наопаки...

Те, годините са само шарки по нея

поизбледнели,

леко оръфани.

(Нищо, че стягат душата през шията,

но пък

ни връщат в калъфа ù!...)

А в градината, доня Валочес,

в оная калната, тинена,

(разбирам защо я обичаш)

все така си цъфтят (нивалинено)

блатни кокичета

и все примамват

не само новородените щъркели,

но и лястовиците -

белите,

дето не кацат по жиците,

а в междуредията на невроните...

... И само на оня, опашатия

(на вересия живял),

дето са му бездетни надеждите,

му отмерват финала еоните...

И в пъзелите им

се подрежда безвремие,

(безвремие до безконечност)

от онзи, най-светия допир...

 

А ти ги подреждай с търпение,

доня Валочес,

и не си пращай душата... на доктор!

 

 

п.п.

И ако някой ден

пак тръгнеше на север

да преброиш стъпките си

по онази Виа Понтика стара

в търсене на слепеца Тирезий,

не забравяй да целунеш тюлена-монах

(ако все още е жив)

и да пийнеш една скоросмъртница

с онзи Асклепий,

който събира разпилени души

 

и дето все още няма лек срещу твоя Ашвак!...

 

10.06.2010 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...