10.06.2010 г., 13:30  

Нивалинено...

1.4K 0 17

 На vesi-lina

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=152736

 

 ... Иде ми да си изгриза ушите

 

 

 

24-01-2009г.

 

Еееееех, доня Валочес,

само ушите ли?

Че започни и със ноктите,

и не само мъртвата тъкан,

а до кръв,

до живеца на мислите...

След шамара...

обърни и другата буза,

времето обърни (безпосочното).

Вземи му поостарялата риза,

разпори му яката

и приший му я -

като нова – наопаки...

Те, годините са само шарки по нея

поизбледнели,

леко оръфани.

(Нищо, че стягат душата през шията,

но пък

ни връщат в калъфа ù!...)

А в градината, доня Валочес,

в оная калната, тинена,

(разбирам защо я обичаш)

все така си цъфтят (нивалинено)

блатни кокичета

и все примамват

не само новородените щъркели,

но и лястовиците -

белите,

дето не кацат по жиците,

а в междуредията на невроните...

... И само на оня, опашатия

(на вересия живял),

дето са му бездетни надеждите,

му отмерват финала еоните...

И в пъзелите им

се подрежда безвремие,

(безвремие до безконечност)

от онзи, най-светия допир...

 

А ти ги подреждай с търпение,

доня Валочес,

и не си пращай душата... на доктор!

 

 

п.п.

И ако някой ден

пак тръгнеше на север

да преброиш стъпките си

по онази Виа Понтика стара

в търсене на слепеца Тирезий,

не забравяй да целунеш тюлена-монах

(ако все още е жив)

и да пийнеш една скоросмъртница

с онзи Асклепий,

който събира разпилени души

 

и дето все още няма лек срещу твоя Ашвак!...

 

10.06.2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...