Нивалинено...
На vesi-lina
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=152736
... Иде ми да си изгриза ушите
24-01-2009г.
Еееееех, доня Валочес,
само ушите ли?
Че започни и със ноктите,
и не само мъртвата тъкан,
а до кръв,
до живеца на мислите...
След шамара...
обърни и другата буза,
времето обърни (безпосочното).
Вземи му поостарялата риза,
разпори му яката
и приший му я -
като нова – наопаки...
Те, годините са само шарки по нея
поизбледнели,
леко оръфани.
(Нищо, че стягат душата през шията,
но пък
ни връщат в калъфа ù!...)
А в градината, доня Валочес,
в оная калната, тинена,
(разбирам защо я обичаш)
все така си цъфтят (нивалинено)
блатни кокичета
и все примамват
не само новородените щъркели,
но и лястовиците -
белите,
дето не кацат по жиците,
а в междуредията на невроните...
... И само на оня, опашатия
(на вересия живял),
дето са му бездетни надеждите,
му отмерват финала еоните...
И в пъзелите им
се подрежда безвремие,
(безвремие до безконечност)
от онзи, най-светия допир...
А ти ги подреждай с търпение,
доня Валочес,
и не си пращай душата... на доктор!
п.п.
И ако някой ден
пак тръгнеше на север
да преброиш стъпките си
по онази Виа Понтика стара
в търсене на слепеца Тирезий,
не забравяй да целунеш тюлена-монах
(ако все още е жив)
и да пийнеш една скоросмъртница
с онзи Асклепий,
който събира разпилени души
и дето все още няма лек срещу твоя Ашвак!...
10.06.2010 г.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
