Но...
Изгребаха от мен
последни глътчици
наивност.
Но.
Жива съм...
Не им се сърдя вече.
Озонът не достига.
Дишам...
Зазиждат ми простора.
Виждам...
Затулиха небето ми.
Летя...
Разбиха пътя ми.
Ходя по тревите...
Угасиха слънцето.
Горя...
Удавиха мечтите ми.
Не плача...
Пресушиха реката.
Пия...
От моя си извор.
Изгориха хляба ми.
Сита съм...
И не питам има ли гладни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
