Изгребаха от мен
последни глътчици
наивност.
Но.
Жива съм...
Не им се сърдя вече.
Озонът не достига.
Дишам...
Зазиждат ми простора.
Виждам...
Затулиха небето ми.
Летя...
Разбиха пътя ми.
Ходя по тревите...
Угасиха слънцето.
Горя...
Удавиха мечтите ми.
Не плача...
Пресушиха реката.
Пия...
От моя си извор.
Изгориха хляба ми.
Сита съм...
И не питам има ли гладни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
