Изгребаха от мен
последни глътчици
наивност.
Но.
Жива съм...
Не им се сърдя вече.
Озонът не достига.
Дишам...
Зазиждат ми простора.
Виждам...
Затулиха небето ми.
Летя...
Разбиха пътя ми.
Ходя по тревите...
Угасиха слънцето.
Горя...
Удавиха мечтите ми.
Не плача...
Пресушиха реката.
Пия...
От моя си извор.
Изгориха хляба ми.
Сита съм...
И не питам има ли гладни.
© Нели All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
