Но...
Изгребаха от мен
последни глътчици
наивност.
Но.
Жива съм...
Не им се сърдя вече.
Озонът не достига.
Дишам...
Зазиждат ми простора.
Виждам...
Затулиха небето ми.
Летя...
Разбиха пътя ми.
Ходя по тревите...
Угасиха слънцето.
Горя...
Удавиха мечтите ми.
Не плача...
Пресушиха реката.
Пия...
От моя си извор.
Изгориха хляба ми.
Сита съм...
И не питам има ли гладни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
