Но без отклик моя зов е
Но без отклик моя зов е
Да можех в този нощен час
с нежност аз да те прегърна,
да чуя твоя влюбен глас,
в мислите ти да се върна...
Да можех да прокарам длан
в най-любимите къдрици
и в мен и в теб – най-пожелан
да засветят сто искрици...
Да можех силната ти гръд
да обсипя с топли ласки
и да премина и отвъд
много бавно с устни сладки...
И да можех и през дните
аз да слушам как "Любов е!"
ми нашепват вън звездите,
но без отклик моя зов е...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
