Но без отклик моя зов е
Но без отклик моя зов е
Да можех в този нощен час
с нежност аз да те прегърна,
да чуя твоя влюбен глас,
в мислите ти да се върна...
Да можех да прокарам длан
в най-любимите къдрици
и в мен и в теб – най-пожелан
да засветят сто искрици...
Да можех силната ти гръд
да обсипя с топли ласки
и да премина и отвъд
много бавно с устни сладки...
И да можех и през дните
аз да слушам как "Любов е!"
ми нашепват вън звездите,
но без отклик моя зов е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
