30.06.2018 г., 0:34 ч.

Но без отклик моя зов е 

  Поезия » Любовна
700 5 12

Но без отклик моя зов е

 

Да можех в този нощен час

с нежност аз да те прегърна,

да чуя твоя влюбен глас,

в мислите ти да се върна...

 

Да можех да прокарам длан

в най-любимите къдрици

и в мен и в теб – най-пожелан

да засветят сто искрици...

 

Да можех силната ти гръд

да обсипя с топли ласки

и да премина и отвъд

много бавно с устни сладки...

 

И да можех и през дните

аз да слушам как "Любов е!"

ми нашепват вън звездите,

но без отклик моя зов е...

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??