Но е тиха

25 мар. 2008 г., 22:41

Поэзия » Философская

770 0 2

Сега е вечер,
сега е тиха вечер.
Тъмнината заслепила е деня,
а аз не мога да заспя.
Нищо. Нека се порадвам,
нека аз да пробвам.
А вечерта е тиха, тъй тиха.
Тя убива шумове, тревоги,
тя е тиха като мен сега,
тиха ще е вечно вечерта.
И нищо не може да я спре,
никой не я чува, тя е тиха.
Няма сила по-добра,
няма вятър по-силен,
няма цвят по-красив,
тя е просто вечерта.
Тя не ме прегръща,
иска да я видя отдалеч.
Тя утре пак се връща
и отново идва веч.
Тя ни носи нам доброто,
но е тиха!

Но е тиха

Свързани произведения

Комментарии

Предложения