25 мар. 2008 г., 22:41

Но е тиха

1.1K 0 2
Сега е вечер,
сега е тиха вечер.
Тъмнината заслепила е деня,
а аз не мога да заспя.
Нищо. Нека се порадвам,
нека аз да пробвам.
А вечерта е тиха, тъй тиха.
Тя убива шумове, тревоги,
тя е тиха като мен сега,
тиха ще е вечно вечерта.
И нищо не може да я спре,
никой не я чува, тя е тиха.
Няма сила по-добра,
няма вятър по-силен,
няма цвят по-красив,
тя е просто вечерта.
Тя не ме прегръща,
иска да я видя отдалеч.
Тя утре пак се връща
и отново идва веч.
Тя ни носи нам доброто,
но е тиха!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Граматиков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...