Но... хора вече там не се завръщат!
Превѝ се дюлята на двора,
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща
с пропукана от времето стена,
но хора вече там не се завръщат –
останала бе тъжна и сама!
Лежеше старо куче вън, на прага,
в очите му се виждаше тъга,
от мястото си трудно взе да става,
но тук откри за първи път света!
Зад бурените в тясната пътека
ухаеше на есенни цветя,
напомняха, че някога човека
оставил бе от своята душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
